Happy New 2018!

Скъпа Оли,

През последните месеци умът ми често се въртеше около нашия съвместен проект, а именно този блог. Много пъти в главата ми изникваха изречения, идеи и истории, за които да ти разкажа. Но така и не го направих, реших да си дам пълна почивка. Или по-скоро установих, както бяхме си говорили с теб един път, че когато съм щастлива, пиша доста по-рядко. 

И е истина. Последните месеци (със съществени изключения) бяха хубави. Достатъчно хубави, за да не посягам често към химикала. Извън блога ни, писането по принцип винаги продължава. Но през тези месеци това не се случваше толкова често. 

Както и да е. Anyway, haha!

С настъпването на 2018-та реших първият ми пост тук да е на български. Не ми пречи да ти пиша и на английски, но предпочетох да кажа нещата на език, който и двете разбираме във всички негови краски. Изключително се зарадвах на това, което си ми писала, както за Париж, така и за Новата година! А снимката от Позитано е супер, явно е от милионите ни селфита, които СЕ НАДЯВАМ ДА СИ КАЧИЛА В ОБЩАТА ПАПКА, БЕЙБИ! Хахаха, споко, не съм гледала дали си upload-нала и останалите 3 милиона снимки, но те разбирам напълно, it takes time.

2017 

Хм... Скоро ме попита за равносметката от изминалата година. Тогава забелязах, че до онзи момент изобщо не бях се замисляла за това. Гледах напред към 2018-та с планове и цели в главата, без изобщо да подредя постигнатото до момента. Замислих се и обърнах поглед назад, за да установя, че 2017-та е била много по-активна, отколкото съм мислела. И ако сега се върна отново в нейното начало, никога няма да си помисля, че дори част от нещата биха се случили.

Ако сложим на везната изтеклите 12 месеца, то тя ще си остане равна – изминалата година предложи както позитивни, така и доста негативни събития. И за повече цвят и подправка, ще обобщя, че тези събития се редуваха в една сладко-горчива смесица, която няма как да бъде причислена нито към най-най-хубав, нито към най-най-лош момент.

От първия емоционален срив през февруари, до общото ни пътуване в Италия или до загубата на роднини и близки, нещата се нижеха в пъстра редичка от събития, носещи силни вълнения и спомени. 

Установих, че човек, дори на дъното може да види мъждукащата светлина на надеждата; и дори привидно доволен и щастлив от живота си, може да го прекъсне за миг. Нещата никога не са толкова лоши, колкото изглеждат и никога толкова хубави, както могат да ти се сторят на пръв поглед.

Радвам се, че първоначалните ми планове да изоставя този неблагодарен свят бяха финансово осуетени от нашето общо пътешествие. И видях какво би представлявало чувството за останалите (колкото малко да са на брой в моя случай), ако реша да си тръгна от този живот. Защото на мен ми се наложи на няколко пъти да го изпитам. И е гадно, да ти кажа.

Пътуването ни... Беше страхотно! Запомнящо се! Неописуемо, натоварено, забавно и незабравимо! На първо място, имахме голям късмет! След онези злополучни първи минути в Антверпен преди години, не бях си представяла, че един ден пак ще успея да пътувам самостоятелно, без да ми се случи нищо лошо. Разбира се, няма гаранция, че всичко ще е розово всеки път.

Също така, мисля, че успяхме да надградим пътешествията си постепенно – от турнетата с хора от детството, през кратките екскурзии и пътувания из страната, до този момент, в който двете, самостоятелно се организирахме и сбъднахме мечта, къкреща от години в душите ни. Усещането е хубаво, нали? Надявам се да се усмихваш, докато четеш тези редове, колкото е дълъг да е този пост.

Замислям се, че точно по този начин – бавно, но славно – се нареждат нещата и при теб. В сравнение с миналата година, стажът ти сега се очертава още по-вълнуващ и предизвикателен. Типично за един Телец, успяваш да градиш стабилна кариера, колкото и да не ти се вярва сега, момиче! Всичко се нарежда, макар на пръв поглед да липсват фанфарите и хвалбите из социалните мрежи. 

В днешно време сме свикнали след едно постижение или събитие да следва друго и сякаш не можем да оценим резултатите до момента, а искаме още и още – типично за това съвремие на умните телефони и социалните мрежи, на поколението, свикнало да получава много, постоянно и по светкавичен начин. Тази ненаситност и постоянното вдигане на летвата нависоко към “нещо, с което да се похвалим пред другите” ни пречи да усетим истинския вкус на щастието; претръпваме до такава степен към дребните удоволствия, че се превръщаме във вечно недоволни хора, забравящи истинската си себестойност и значението на взаимоотношенията ни с околните.

2018

Повече от десет дни след началото на тази година главата ми бъка с планове и идеи. Някои идеи намериха почва, нкои планове започнаха полека да се осъществяват, но всичко като цяло е застинало в зимна летаргия, въпреки очевидната (засега) липса на каквито и да е зимни условия тук.

Има много неща, които искам да отбележа за изпълнение, да подредя списък с цели за Новата година, но няма смисъл да го правя така подробно в този пост (и без това сигурно съм те отегчила вече, хаха!). Главното, което наистина желая през тази година, е отново да започна да се обичам. To love myself. :) Простичко казано, но трудно за изпълнение. 

Също така се надявам и ни пожелавам през 2018-та да продължим да градим това, което до момента сме постигнали. Да гледаме напред с надежда и оптимизъм. И каквото и да става, да запазим щастието в сърцата си. 

“It’s ok if you don’t have a dream! Just be happy next year! You don’t need a dream to be happy!” - Min Yoongi (BTS Suga), 2018

(translation: sugafull27 on twitter)

П. С. Надявам се да си получила коледната си картичка. Не забравяй да провериш пощенската си кутия. ;)

Année 2018

Année 2018 !!!

Encore une fois BONNE année 2018 ! Que du bonheur, de rire, du positivisme... et

vive le prochain voyage !  



(hihi j'ai fait exprès de mettre cette photo) Mais comme on est belle !

 

Van Gogh

Chère Rali,

J'ai lu cette petite pensée à Van Gogh et  j'ai décidé à te la partager.

Et, mon cher ami, ne perdez pas de vue que Paris, c'est Paris. Il n'y a qu'un Paris, et bien que la vie y soit difficile, et même si cela devrait s'aggraver, devenir encore plus difficile, l'air de France éclaircit les idées, et fait du bien, beaucoup de bien.

P.S : peut-être, nous irons  ensemble un jour... pour nous éclaircir les idées haha ! 

Bisous et à bientôt ! 

O.

Centre Pompidou, Paris 75004 

To My Dearest Friend

Happy Birthday to you, my dear friend!

Be always happy, healthy and brave!

Dream big, smile and show the world (and to yourself) that you are unique and amazing!

See you soon!

Take care!

Hugs,

R.

Decisions

It took me some time to initiate this, but I shall continue now.

When we created this blog almost three years ago, our main purpose was it to be a place where we share things that usually get lost in the chats and brief conversations we have via Skype. There are so many untold or not quite understood thoughts, especially when we jump from one topic to another. We joked that we may even become famous, and, thankfully, it didn’t happen. Of course we knew that something like our blog couldn’t become a desired place to visit for many people. It was our place, our cozy place where we share parts from our lives that usually pass unnoticed, places we visited or we desire to visit, music we are currently listening to, our dreams, worries, some wisdom and many more. It was done, I believe, with the hope that we won’t lose our connection and communication.

Anyway.

Recently, I noticed that many of the things I share are just left to float here. Like a dustbin, full of thoughts. Useless thoughts. Useless dreams and fears. And our communication really seems to fade away. Not only here - and that’s the bothering part. Because we both know that you’re busy enough to take time and write here. And that’s okay. But when a thing, which was written here, seems to be told in vain during a normal conversation or chat, I ask myself “Was it even worth it to share, when they pretend to listen? ”. So, that makes everything written here useless.

I am not the type to say directly what’s exactly bothering me on the Internet; usually the person I care about has to find this by themselves in all the metaphors and hints I give. To read between the lines. It’s not done on purpose; it’s just the way I communicate sometimes. Some people never reflect on the way they speak during the day. Unfortunately, sensitive people like me do this. And it’s not only the self-reflection, but also a reflection of other people’s words. And when a person I care about doesn’t understand, especially when we are far from each other, I feel really disappointed, but decide to keep it for myself. Complicated, right? It wouldn’t be like that if we were face to face, the conversation would be different and simple.

Well, distance s*cks, because it really spoils our communication. Nothing can be compared with real-life experiences shared with your best friend. And distance sometimes really f*cks everything. All these innovations do not help the way we feel about a cherished person, they make it even worse, because of all the misunderstandings, unseen texts or songs that aren’t even listened to, forgotten important facts, etc., which build our everyday communication, or in fact – destroy the trust in the people you are close to.

Of course this blog post doesn’t search for the guilty person or even the victim, none of this  – it is just a couple of paragraphs with thoughts that aim to be seen by just one person. My friend.  

So, back to the topic - I am taking a little break from this place. At first, the decision was only regarding the music posts (because they seem to be not so interesting for you), but then I decided that it would be okay to stop posting here at all. It won’t affect our blog in a bad way, because we rarely post here and except us, there aren’t other people who wish to read our stories. More important is to continue our connection in one way or another and if the blog can’t be counted as a good way to communicate, then we should better abandon this practice.

It’s not the end. There will be some posts, maybe some wisdom during a rainy Wednesday, but when – I do not know. I won’t stop writing, of course, but it won’t appear here – perhaps my best listeners are my notebooks.

Bye for now.

R.

Wednesday Wisdom And Some Music

Wow, just wow! Thanks for your long letter! Raya is so beautiful! How does she behave, is she a good dog?  Did you take the photo of her with your new phone?

Yay, girl, congratulations on the successful exam session! Well, I know that these days you are again very busy, so maybe my wishes are a bit late, but anyway, you did well and I am proud of you!

It’s really fascinating that you enjoy watching hockey and it’s great that you attend such diverse events. I can only imagine the thrill!

Korean food, aah!  Girl, you eat every dish from my Korean food bucket list, I’m crying, this is fate! Hopefully one day you will experience it in Korea and with me (hehe!).  Thinking that you have found such a wonderful friend like Heejin who is eager to cook for you, makes me feel calm and I know that you are in safe hands and protected.

 

February

Apparently, this is my least favourite month of the year. The start of 2017 was very optimistic for me – I haven’t felt happy, without having done something great in my life, for a long time. However, the February mood struck me like a truck. The shifting weather, the dirty and slippery snow, the tiredness, lack of sleep, and also the lack of fresh and nutritional food, typical for warmer seasons, got me to a state of mental breakdown, like literally. What you “saw” during out Facebook chat during the weekend was just a small part of the mess I have become for the past couple of weeks. And I am very sorry and ashamed for that. The exact reasons for this can be explained, but I do not wish to do it. One thing I know is that you can escape for some period of time, but if you let yourself be lazy for a while, you are directly going back there, in the depression hole. And another thing - It is easy to give hope when you feel good, but it is really difficult to receive it when you feel lonely.

Anyway, let me finish this post in the most positive way.  Today is meant to be a day for wisdom and I want to share something, related to the things I just shared above. One is a song and the second (and even more related) – a quote.

As you know, Bangtan Boys are having a comeback. In my last posts I wrote about Spring day – the teaser and the MV.  Recently they also released the music video for Not Today. The song has a very different vibe – it is energetic and motivating. While Spring day aims to provide consolation and “a calm pat on the shoulder”, Not Today does it in the opposite way – by pushing you out of your shell, telling you to fight and never surrender to your fear. Honestly, after Spring day, I really needed something like Not Today. Emotional songs are very appreciated and loved, but they make me… very emotional. It’s a bit of a relief that they released such strong song to cheer us up (the fans).

So, this is one of the things I wanted to share. I hope that you will like it and it will motivate you during your new semester.

           

            To (really) finish today’s Wednesday Wisdom, I am posting the promised quote, which I hope will inspire both of us to never give up and to be braver in our dreams. This time I will join you as a recipient of the wishes I always send you, because, apparently, I also need them. This quote is from Tomorrow, a song from the early years of Bangtan. The lyrics really relate to us, even though we are not the same age. I cannot say this is the exact translation,  the word order varies, depending on who translated it, but I will share the one from colorcodedlyrics.com:

“Because the dawn right before the sun rises is the darkest, even in the far future, never forget the you of right now.”

Hugs,
R.

 

Le weekend après les examens

Chère amie, 

Une fois les examens finis, c’était un tel soulagement … que je ne peux pas te décrire haha. Un weekend pour se reposer mais en fait c’était un weekend trop chargé ! Je n’avais rien de prévu mais tout d’un coup j’ai eu des propositions de sorties donc je n’ai pas pu refuser. 

Le vendredi le 6 janvier, c’était le dernier jour de mes examens. J’avais prévu d’aller à la salle de sport tout de suite après l’examen et de me dépenser à 100%. Et c’est bien ce que j’ai fait – une session de cardio ATTACK. C’est un cours très dynamique sous le sons d’une musique très intense + une séance de renforcement musculaire - le fameux PUMP où on fait des squattes avec des barres de poids de 8kg, des développés-couchés ou encore des fentes. Voici un lien de la page Facebook de ma salle de gym « Wefit » uù tu pourras voir des photos de mes coachs et des nombreuses vidéos des séances. 

Le même jour Heejin m’avait proposé de se voir pendant le weekend, car elle avait des choses à me raconter. Je leurs a proposé de venir chez moi le vendredi soir car on sera plus tranquille à parler, rigoler au lieu d’aller au restaurant. D'autre part, ça sera plus économique si on se fait à manger à la maison un repas coréen chez moi haha 😆

Nous avons mangé le repas coréen «Tteok Buk Ki» 
Dans ce plat coréen il y a non seulement des légumes et du bœuf mais aussi avec Tteok. Tteok ce sont des pâtes du riz blanc, ils n'ont pas de goût et ils sont très collants avec une texture ... bizarre hahaha. Sinon Heejin a utilisé la sauce Japchae aussi et soja. 

Le dimanche c’était une journée spéciale en France. Il existe une petite tradition qui se déroule chaque premier dimanche du mois de janvier – l'Épiphanie ou le Jour des Rois, la fête célèbre la visite des rois mages à l'enfant Jésus pour cette occasion les familles prépare un gâteau - la galette des Rois.

C’est un gâteau qui est fait d’une pâte feuilletée et une crème frangipane c’est la recette originale, sinon pour ceux qui n’aiment pas la crème frangipane, change avec de la pomme. C’est pourquoi Margot et Sébastien nous ont invité chez eux pour le goûter le dimanche le 8 janvier pour partager cette coutume. Donc la galette des Rois sert à l'occasion de tirer ses Rois mages et pour cela dans le gâteau est caché une fève, celui qui l'obtient, devient le Roi ou la Reine de la journée. (Malheureusement je n'ai plus de photos de cette journée là... mon portable a décidé de s'éteindre et j'ai perdu toutes mes photos !) :( 



Le match hockey 

J'ai assisté à 2 match de hockey et c'était vraiment énorme comme ambiance. J'ai adoré ! C'est vrai que c'est un peu cher mais nous avons eu des places gratuites donc on a bien profité haha. Mais ça vaut le coût d'aller au moins une fois par mois. L'équipe d'Angers c'est le Ducs d'Angers vs Les Bruleurs de Loups (Grenoble) mais j'ai préféré le 2nd matche quand on a joué contre l'équipe GAMYO d'Epinal ( l'équipe qui venait de la région de Margot et Sébastien haha donc je pense que tu sais qui a supporté qui hahaha). J'aime bien ce sport ! 

P.S: Tu me manques aussi .... mon chère amie ! La chanson de BTS est très belle et les paroles sont vraiment en thème avec le moment. C'est comme une nostalgie pour le printemps et le beau temps quand toute la nature se réveille. 

"[...] Бъдеще покрито с косми" hahaha oui ça m'a fait rire mais s'il te plaît ... pas des chats, tu sais que je ne les aimes pas hahaha. CHIEN ! <3. D'ailleurs, j'ai une petite nouvelle pour toi, notre famille a un membre de plus. Elle s'appelle Рая c'est un Boxer bringé. 💕 Elle est trop mignonne ! 

Et sinon... tu as le temps encore à tout changer et poursuivre tes rêves ^^


Bisous,

Olly