Wednesday Wisdom And Some Music

Wow, just wow! Thanks for your long letter! Raya is so beautiful! How does she behave, is she a good dog?  Did you take the photo of her with your new phone?

Yay, girl, congratulations on the successful exam session! Well, I know that these days you are again very busy, so maybe my wishes are a bit late, but anyway, you did well and I am proud of you!

It’s really fascinating that you enjoy watching hockey and it’s great that you attend such diverse events. I can only imagine the thrill!

Korean food, aah!  Girl, you eat every dish from my Korean food bucket list, I’m crying, this is fate! Hopefully one day you will experience it in Korea and with me (hehe!).  Thinking that you have found such a wonderful friend like Heejin who is eager to cook for you, makes me feel calm and I know that you are in safe hands and protected.

 

February

Apparently, this is my least favourite month of the year. The start of 2017 was very optimistic for me – I haven’t felt happy, without having done something great in my life, for a long time. However, the February mood struck me like a truck. The shifting weather, the dirty and slippery snow, the tiredness, lack of sleep, and also the lack of fresh and nutritional food, typical for warmer seasons, got me to a state of mental breakdown, like literally. What you “saw” during out Facebook chat during the weekend was just a small part of the mess I have become for the past couple of weeks. And I am very sorry and ashamed for that. The exact reasons for this can be explained, but I do not wish to do it. One thing I know is that you can escape for some period of time, but if you let yourself be lazy for a while, you are directly going back there, in the depression hole. And another thing - It is easy to give hope when you feel good, but it is really difficult to receive it when you feel lonely.

Anyway, let me finish this post in the most positive way.  Today is meant to be a day for wisdom and I want to share something, related to the things I just shared above. One is a song and the second (and even more related) – a quote.

As you know, Bangtan Boys are having a comeback. In my last posts I wrote about Spring day – the teaser and the MV.  Recently they also released the music video for Not Today. The song has a very different vibe – it is energetic and motivating. While Spring day aims to provide consolation and “a calm pat on the shoulder”, Not Today does it in the opposite way – by pushing you out of your shell, telling you to fight and never surrender to your fear. Honestly, after Spring day, I really needed something like Not Today. Emotional songs are very appreciated and loved, but they make me… very emotional. It’s a bit of a relief that they released such strong song to cheer us up (the fans).

So, this is one of the things I wanted to share. I hope that you will like it and it will motivate you during your new semester.

           

            To (really) finish today’s Wednesday Wisdom, I am posting the promised quote, which I hope will inspire both of us to never give up and to be braver in our dreams. This time I will join you as a recipient of the wishes I always send you, because, apparently, I also need them. This quote is from Tomorrow, a song from the early years of Bangtan. The lyrics really relate to us, even though we are not the same age. I cannot say this is the exact translation,  the word order varies, depending on who translated it, but I will share the one from colorcodedlyrics.com:

“Because the dawn right before the sun rises is the darkest, even in the far future, never forget the you of right now.”

Hugs,
R.

 

Le weekend après les examens

Chère amie, 

Une fois les examens finis, c’était un tel soulagement … que je ne peux pas te décrire haha. Un weekend pour se reposer mais en fait c’était un weekend trop chargé ! Je n’avais rien de prévu mais tout d’un coup j’ai eu des propositions de sorties donc je n’ai pas pu refuser. 

Le vendredi le 6 janvier, c’était le dernier jour de mes examens. J’avais prévu d’aller à la salle de sport tout de suite après l’examen et de me dépenser à 100%. Et c’est bien ce que j’ai fait – une session de cardio ATTACK. C’est un cours très dynamique sous le sons d’une musique très intense + une séance de renforcement musculaire - le fameux PUMP où on fait des squattes avec des barres de poids de 8kg, des développés-couchés ou encore des fentes. Voici un lien de la page Facebook de ma salle de gym « Wefit » uù tu pourras voir des photos de mes coachs et des nombreuses vidéos des séances. 

Le même jour Heejin m’avait proposé de se voir pendant le weekend, car elle avait des choses à me raconter. Je leurs a proposé de venir chez moi le vendredi soir car on sera plus tranquille à parler, rigoler au lieu d’aller au restaurant. D'autre part, ça sera plus économique si on se fait à manger à la maison un repas coréen chez moi haha 😆

Nous avons mangé le repas coréen «Tteok Buk Ki» 
Dans ce plat coréen il y a non seulement des légumes et du bœuf mais aussi avec Tteok. Tteok ce sont des pâtes du riz blanc, ils n'ont pas de goût et ils sont très collants avec une texture ... bizarre hahaha. Sinon Heejin a utilisé la sauce Japchae aussi et soja. 

Le dimanche c’était une journée spéciale en France. Il existe une petite tradition qui se déroule chaque premier dimanche du mois de janvier – l'Épiphanie ou le Jour des Rois, la fête célèbre la visite des rois mages à l'enfant Jésus pour cette occasion les familles prépare un gâteau - la galette des Rois.

C’est un gâteau qui est fait d’une pâte feuilletée et une crème frangipane c’est la recette originale, sinon pour ceux qui n’aiment pas la crème frangipane, change avec de la pomme. C’est pourquoi Margot et Sébastien nous ont invité chez eux pour le goûter le dimanche le 8 janvier pour partager cette coutume. Donc la galette des Rois sert à l'occasion de tirer ses Rois mages et pour cela dans le gâteau est caché une fève, celui qui l'obtient, devient le Roi ou la Reine de la journée. (Malheureusement je n'ai plus de photos de cette journée là... mon portable a décidé de s'éteindre et j'ai perdu toutes mes photos !) :( 



Le match hockey 

J'ai assisté à 2 match de hockey et c'était vraiment énorme comme ambiance. J'ai adoré ! C'est vrai que c'est un peu cher mais nous avons eu des places gratuites donc on a bien profité haha. Mais ça vaut le coût d'aller au moins une fois par mois. L'équipe d'Angers c'est le Ducs d'Angers vs Les Bruleurs de Loups (Grenoble) mais j'ai préféré le 2nd matche quand on a joué contre l'équipe GAMYO d'Epinal ( l'équipe qui venait de la région de Margot et Sébastien haha donc je pense que tu sais qui a supporté qui hahaha). J'aime bien ce sport ! 

P.S: Tu me manques aussi .... mon chère amie ! La chanson de BTS est très belle et les paroles sont vraiment en thème avec le moment. C'est comme une nostalgie pour le printemps et le beau temps quand toute la nature se réveille. 

"[...] Бъдеще покрито с косми" hahaha oui ça m'a fait rire mais s'il te plaît ... pas des chats, tu sais que je ne les aimes pas hahaha. CHIEN ! <3. D'ailleurs, j'ai une petite nouvelle pour toi, notre famille a un membre de plus. Elle s'appelle Рая c'est un Boxer bringé. 💕 Elle est trop mignonne ! 

Et sinon... tu as le temps encore à tout changer et poursuivre tes rêves ^^


Bisous,

Olly

"You know it all… You’re my best friend..."

"...Snowflakes are falling

Getting farther away

I miss you (I miss you)

I miss you (I miss you)

How much more do I have to wait?

How many more nights do I have to stay up?

Until I can see you? (until I can see you?)

Until I can meet you? (until I can meet you?)

Past the end of this cold winter

Until the spring comes again

Until the flowers bloom again

Stay there a little longer

Stay there..."

Even Though Spring Hasn't Come Yet, I Will Wait for That Special Spring Day

My dear!

Although the full MV will be revealed on Sunday (Bulgarian time), I can't wait to show you the teaser, which is literally...aah! Their voices, these scenes... Fans have already found the symbolism in every possible thing, featured here (even some creepy stuff), but this is too overwhelming for me to handle now. I will just enjoy these seconds of pure melody and wait patiently for the full MV, as I have been waiting and jumping in excitement every time they posted something for the last three weeks. I hope that you will enjoy it, as much as I do! Expect the full music video very soon!

Hugs,

R.

P. S. I miss you so much, my dearest friend! These scenes remind me a lot about our time together. I hope that one day we will be reunited again, not only (occasionally) in the summer, but also during spring, my most favourite season. And, maybe, during one beautiful spring day we will walk together, smiling brightly, breathing the fresh air and enjoying the sun rays. It will be a special day! And, even if I am not with you now, tomorrow, or any other day, when you feel lonely and tired, you must know that you never walk alone. 

Благодаря!

Скъпа Оли,

Тъй като блогът ни се казва talk to me anyway, реших днес да ти отговоря по този начин.  

Първо искам да ти благодаря за прекрасните пожелания!!! Наистина си изкарах един чуден рожден ден, чувствах се много добре както на самия ден, така и през следващите, в които празнувах с близките си, а честитките и изненадите продължаваха. Беше наистина светло време за моята душа, ха-ха!

Обикновено този ден е доста самотен,  особено през последните години. Като изключим изненадите в гимназията (продиктувани в голяма степен от факта, че споделях рожден ден с доста по-популярен от мен съученик), както и хубавите моменти с вас, приятелите ми от хора, когато ходехме на сладкарница (мисля, че последно се събрахме всички през 2011, ако се бъркам, поправи ме), сякаш следващите години на този ден бяха останали само спомените, затрупани от зимния сняг, решил точно на моя рожден ден да се изсипе в тонове.  (Доста дълго изречение, нали? Затова обърнах на български, на английски ми е трудно да разпокъсам всичките тези мисли, като същевременно запазя и красноречието, на което държа и което поддържа живота в пасажите.) Отекващи спомени от звуци на смях, танци и музика в празна, тъмна бална зала...

В университета най-често учех за изпити, увита в някое одеало, дъвчеща нещо сладко, подкрепено със солидна доза кафе. Първите години с официална работа (разбирай стажа) бяха белязани с типично отношение на любезност, която бе показвана на самия ден. Удивително е колко добри могат да бъдат хората, когато разберат, че имаш празник! Друг е въпросът колко са искрени, но нека бъдем оптимисти! :-]

Тази година беше различно. Не, не съм ходила на дискотека и да, вас ви нямаше, особено теб, която ценя най-много от нашата групичка, разпръснала се по света (с изключение на мен – тази, която остана тук); но тази година празникът мина особено добре! Имаше изненади на работа, които не бяха подтикнати от формалната любезност. Хубаво е да се почувстваш оценен и уважаван от хората, с които прекарваш огромна част от деня си. У дома също успяха да ме развълнуват и то доста неочаквано, предвид факта, че вече отдавна не съм дете. Денят беше първият слънчев и топъл, след поредица от студени и мрачни дни. Беше прекрасно! Как да не съм благодарна и щастлива?!

Мисля, че попрекалих с приказките за себе си. Ако си стигнала дотук и си прочела всичките досегашни излияния, то те поздравявам за търпението, ха-ха! Именно то има главна роля в нашето приятелство, макар моята роля да е все още ограничена в този смисъл.

Мислех си днес да сложа някоя и друга снимка на цветята и подаръците от празника, да ти попиша за музика (Bangtan Boys се завръщат, аааа!), мечтани дестинации и филми, но ще го оставя за друг път. Нека днес бъдат само думи.

Радвам се, че си си прекарала приятно Коледните и Новогодишните празници, въпреки че трябваше постоянно да четеш за изпитите. Снимките изглеждат особено вкусни, така да ги наречем, ха-ха! Тези гозби биха събудили апетита и на най-капризния човек! Харесва ми тази твоя любов към вкусната храна, приготвена и сервирана по най-изискан вкус. 

Радвам се и те поздравявам също и за това, че си взе семестъра! Браво! Една стъпка напред към крайната цел! Сега остава и стажът... Трудно е, знам. Онзи момент, в който искаш да покажеш, че можеш да се справиш с всичко, че си способна, но сякаш никой не го вижда, щом в автобиографията ти няма описан (достатъчен) опит. Как да имаш опит, като тепърва започваш, да му се не види?!  Въпреки че сега ти се струва невероятно това да се случи, това също ще мине. Ще намериш това, което търсиш, рано или късно. И един ден, когато и опитът, и самочувствието ти далеч са надраснали неувереността и страха, когато стоиш някоя сутрин и пиеш чая си преди да тръгнеш за работа, ще видиш, че нещата в крайна сметка са се наредили. А най-хубаво ще бъде те да се наредят по най-добрия за теб начин. Който обаче зависи от теб. Мисля, че точно това е най-страшното нещо за осъзнаване. И не всеки от нас събира смелост да надделее този страх и да си каже:

 “Каквото ще да става, аз ще следвам мечтите си!”

Виж ме мен например – намерих си сравнително спокойна (и засега стабилна) работа, с определена заплата (стигаща да покрие нуждите, които преди бяха голям проблем за нашето малко домакинство, а и за някои други скромни удобства), в спокоен малък град, без всякаква перспектива за развитие. Живея с баба си и сякаш съм се вкопчила в момента и не искам да го пусна. Сигурността е доста удобна причина да не искаш да се развиваш.  А и го има и другото – как ще оставя баба си, как ще тръгна ей така, без сигурна почва и спестявания, без уговорена работа някъде другаде, какво изобщо искам и да правя в крайна сметка с живота си, че съм тръгнала да се бунтувам и т. н. Причини много, а времето си минава. Неусетно мога да се събудя един ден в празна къща, пълна единствено със стари вещи и необличани дрехи, или с потомството на животни, които нямат нито генетична, нито всякаква друга връзка с мен, освен паниците, в които им сипвам храна и вода. И емоционалният комфорт, който пък те ми дават, наред с моите алергични реакции. Светло бъдеще, покрито с котешки косми! (Надявам се да ти стане смешно, защото драмата всъщност е голяма, а чипсът свърши!)

            С тази (поредна) доза приказки, отнасящи се повече за мен, бих желала да ти кажа да не тръгваш по моя път. Бъди смела! Несигурността ще е до време, после човек претръпва и започва да се съпротивлява, не се оставя на страха и съмненията. Бъди смела! Защото после насладата от постигнатото е по-голяма.

И още нещо – не спирай да се развиваш, дори и когато се чувстваш сигурна, дори когато си мислиш, че си намерила подходящата работа. Аз направих тази грешка за миг и сега всичко сякаш е в миналото. Всички дипломи, постижения, минати обучения сякаш са на друг човек, живял отдавна. Кога бях такава? Наистина ли съм била такава?

            В никакъв случай не позволявай тази рутина и замайваща стабилност да те заковат на едно стъпало в развитието ти. Светът постоянно се променя, за щастие, или не. Разбира се, че не можеш да си абсолютно винаги в крак с всяка тенденция и нервно да очакваш поредната иновация, която ще промени живота ти, но е хубаво да не се откъсваш прекалено много от света, защото ти си част от него.

            Наистина има доста неща, които желая да ти споделя, но не винаги успявам да уцеля мястото и времето. Такъв е животът – понякога докато съберем смелост или просто намерим точните думи, моментът вече е отлетял. А хората не винаги са търпеливи да дочакат цъфтежа на пролетните цветя. Бързаме и се бавим, учим и същевременно изпускаме най-важното, комуникираме, но нереално. Такъв е животът днес...

R.