Благодаря!

Скъпа Оли,

Тъй като блогът ни се казва talk to me anyway, реших днес да ти отговоря по този начин.  

Първо искам да ти благодаря за прекрасните пожелания!!! Наистина си изкарах един чуден рожден ден, чувствах се много добре както на самия ден, така и през следващите, в които празнувах с близките си, а честитките и изненадите продължаваха. Беше наистина светло време за моята душа, ха-ха!

Обикновено този ден е доста самотен,  особено през последните години. Като изключим изненадите в гимназията (продиктувани в голяма степен от факта, че споделях рожден ден с доста по-популярен от мен съученик), както и хубавите моменти с вас, приятелите ми от хора, когато ходехме на сладкарница (мисля, че последно се събрахме всички през 2011, ако се бъркам, поправи ме), сякаш следващите години на този ден бяха останали само спомените, затрупани от зимния сняг, решил точно на моя рожден ден да се изсипе в тонове.  (Доста дълго изречение, нали? Затова обърнах на български, на английски ми е трудно да разпокъсам всичките тези мисли, като същевременно запазя и красноречието, на което държа и което поддържа живота в пасажите.) Отекващи спомени от звуци на смях, танци и музика в празна, тъмна бална зала...

В университета най-често учех за изпити, увита в някое одеало, дъвчеща нещо сладко, подкрепено със солидна доза кафе. Първите години с официална работа (разбирай стажа) бяха белязани с типично отношение на любезност, която бе показвана на самия ден. Удивително е колко добри могат да бъдат хората, когато разберат, че имаш празник! Друг е въпросът колко са искрени, но нека бъдем оптимисти! :-]

Тази година беше различно. Не, не съм ходила на дискотека и да, вас ви нямаше, особено теб, която ценя най-много от нашата групичка, разпръснала се по света (с изключение на мен – тази, която остана тук); но тази година празникът мина особено добре! Имаше изненади на работа, които не бяха подтикнати от формалната любезност. Хубаво е да се почувстваш оценен и уважаван от хората, с които прекарваш огромна част от деня си. У дома също успяха да ме развълнуват и то доста неочаквано, предвид факта, че вече отдавна не съм дете. Денят беше първият слънчев и топъл, след поредица от студени и мрачни дни. Беше прекрасно! Как да не съм благодарна и щастлива?!

Мисля, че попрекалих с приказките за себе си. Ако си стигнала дотук и си прочела всичките досегашни излияния, то те поздравявам за търпението, ха-ха! Именно то има главна роля в нашето приятелство, макар моята роля да е все още ограничена в този смисъл.

Мислех си днес да сложа някоя и друга снимка на цветята и подаръците от празника, да ти попиша за музика (Bangtan Boys се завръщат, аааа!), мечтани дестинации и филми, но ще го оставя за друг път. Нека днес бъдат само думи.

Радвам се, че си си прекарала приятно Коледните и Новогодишните празници, въпреки че трябваше постоянно да четеш за изпитите. Снимките изглеждат особено вкусни, така да ги наречем, ха-ха! Тези гозби биха събудили апетита и на най-капризния човек! Харесва ми тази твоя любов към вкусната храна, приготвена и сервирана по най-изискан вкус. 

Радвам се и те поздравявам също и за това, че си взе семестъра! Браво! Една стъпка напред към крайната цел! Сега остава и стажът... Трудно е, знам. Онзи момент, в който искаш да покажеш, че можеш да се справиш с всичко, че си способна, но сякаш никой не го вижда, щом в автобиографията ти няма описан (достатъчен) опит. Как да имаш опит, като тепърва започваш, да му се не види?!  Въпреки че сега ти се струва невероятно това да се случи, това също ще мине. Ще намериш това, което търсиш, рано или късно. И един ден, когато и опитът, и самочувствието ти далеч са надраснали неувереността и страха, когато стоиш някоя сутрин и пиеш чая си преди да тръгнеш за работа, ще видиш, че нещата в крайна сметка са се наредили. А най-хубаво ще бъде те да се наредят по най-добрия за теб начин. Който обаче зависи от теб. Мисля, че точно това е най-страшното нещо за осъзнаване. И не всеки от нас събира смелост да надделее този страх и да си каже:

 “Каквото ще да става, аз ще следвам мечтите си!”

Виж ме мен например – намерих си сравнително спокойна (и засега стабилна) работа, с определена заплата (стигаща да покрие нуждите, които преди бяха голям проблем за нашето малко домакинство, а и за някои други скромни удобства), в спокоен малък град, без всякаква перспектива за развитие. Живея с баба си и сякаш съм се вкопчила в момента и не искам да го пусна. Сигурността е доста удобна причина да не искаш да се развиваш.  А и го има и другото – как ще оставя баба си, как ще тръгна ей така, без сигурна почва и спестявания, без уговорена работа някъде другаде, какво изобщо искам и да правя в крайна сметка с живота си, че съм тръгнала да се бунтувам и т. н. Причини много, а времето си минава. Неусетно мога да се събудя един ден в празна къща, пълна единствено със стари вещи и необличани дрехи, или с потомството на животни, които нямат нито генетична, нито всякаква друга връзка с мен, освен паниците, в които им сипвам храна и вода. И емоционалният комфорт, който пък те ми дават, наред с моите алергични реакции. Светло бъдеще, покрито с котешки косми! (Надявам се да ти стане смешно, защото драмата всъщност е голяма, а чипсът свърши!)

            С тази (поредна) доза приказки, отнасящи се повече за мен, бих желала да ти кажа да не тръгваш по моя път. Бъди смела! Несигурността ще е до време, после човек претръпва и започва да се съпротивлява, не се оставя на страха и съмненията. Бъди смела! Защото после насладата от постигнатото е по-голяма.

И още нещо – не спирай да се развиваш, дори и когато се чувстваш сигурна, дори когато си мислиш, че си намерила подходящата работа. Аз направих тази грешка за миг и сега всичко сякаш е в миналото. Всички дипломи, постижения, минати обучения сякаш са на друг човек, живял отдавна. Кога бях такава? Наистина ли съм била такава?

            В никакъв случай не позволявай тази рутина и замайваща стабилност да те заковат на едно стъпало в развитието ти. Светът постоянно се променя, за щастие, или не. Разбира се, че не можеш да си абсолютно винаги в крак с всяка тенденция и нервно да очакваш поредната иновация, която ще промени живота ти, но е хубаво да не се откъсваш прекалено много от света, защото ти си част от него.

            Наистина има доста неща, които желая да ти споделя, но не винаги успявам да уцеля мястото и времето. Такъв е животът – понякога докато съберем смелост или просто намерим точните думи, моментът вече е отлетял. А хората не винаги са търпеливи да дочакат цъфтежа на пролетните цветя. Бързаме и се бавим, учим и същевременно изпускаме най-важното, комуникираме, но нереално. Такъв е животът днес...

R.